Николай Константинов, известен и с прякора Зонито, е живата история на Академик, а и на спорта в Свищов, пише Академик Свищов. След броени дни той ще отпразнува 75-годишен юбилей – 63 от тях са отдадени на спорта – футбол, хандбал, баскетбол и на „Академик“. В живота му има елементи на екшън и трилър – попада в ситуации, които биха сломили обикновен човек, но той намира сили в себе си да продължи...
„12-годишен започнах да играя футбол в детския отбор, а година по-късно и играч и в гимназиалния отбор на Гимназия „Алеко Константинов“, спомня си днес той. Постът, с който ще се запомни във футбола, е централен нападател. Още след първите мачове му предричат кариера на талантлив футболист. Това се потвърждава и в участието му в някогашната А- Окръжна група с Академик 2.
„Започнах рано училище и рано ме извикаха в казармата. Поради политическата принадлежност на баща ми към БЗНС „Никола Петков“ бях нарочен, като дете на враг на народа“, продължава със спомените си Николай Константинов.
Спомня си, че след провокация баща му е набеден за „атентатор“ срещу кмета на Хаджидимитрово през 1945 година. Прибран е в местния полицейски участък, който се е намирал срещу храм „Света Троица“, днес там е ДГ „Калина Малина“, припомня Николай Константинов.
Всичко това му гарантира призовка за Трудови войски в Малко Търново. „Спомням си на път за поделението, в Бургас, командира на тамошното поделение ме извика и почна да ме разпитва“, продължава с разказа си Николай Константинов. Той си спомня неговата фамилия – Дернев, който след като разбира, че е футболист му предлага да играе за тогавашния Черноморец /Бургас/. В крайна сметка приема другото предложение – да е футболист в Несебър и не съжалява за този си избор.
„Все пак имах няколко месеца и в казармата и си спомням как ни обучаваха като трудоваци в Приморско с пушки от 1891 година“, със смях си спомня свищовлията. Талантът му на терена проличава и тук и по тази причина бързо го вземат във Варна – играе в отбора на Стъкления завод „Стойко Иванов Пеев“ – Белослав. Така неусетно минават двете години под пагон. Също със смях споделя, че във военната му книжка е записано „необучен“ – запас Втора категория“...
Въпреки изминалите години си спомня завръщането от казармата в Свищов. Тук отново свързва живота си с Академик – връзка, която продължава и днес. Първоначално играе в студентския отбор на Академията, а после и в самия клуб.
Така стига до злополучния мач, който преобръща живота му на 180 градуса. По време на футболна среща къса минискус, въпреки нечовешката болка и съветите на д-р Антон Христов играе до последния сигнал, което допълнително прави връщането на терена и във футбола невъзможно...
След частичното възстановяване от травмата приключва с големия футбол. Приема предложение и играе няколко сезона в отбора на село Карайсен, който по онова време е в А-Окръжна група. Заедно с него са и други свищовлии и отборът е на призовите места в групата...
„Като ученик съм играл не само футбол, но и хандбал. В седми клас е в училищния отбор, който се класира втори на Ученическото първенство“, разказва още Николай Константинов. По този начин той обяснява, че години по-късно е съдия по хандбал и футбол. През 80-те години е бил и шеф на женския баскетболн клуб, който през 80-те години играе в А-група...
При създаването на Спортен клуб „Академик“ при първия председател – Цветан Дамянов и неговите заместници – Петко Йорданов и Методи Кънев, Николай Константинов е секретар на дружеството. Години по-късно е един от председателите на „Академик“...
Последното предизвикателство, което Николай Константинов довежда до успешен край е написването на историята на любимата игра в родния град. Книгата „От първия футболен мач в България до групата на майсторите. История на футбола в Свищов“ бе представена официално преди два месеца. Пореден удар от съдбата за малко не проваля начинанието – само забавя завършването на книгата. През 2020 година му се отлепва ретината и рискът от загуба на зрение с едното око е голям. След три процедури обаче зрението му частично е възстановено. „Това обаче попречи книгата да е във вида, който първоначално исках да бъде“, споделя Николай Константинов. Категоричен е, че е имал материал поне за още най-малко 15 – 20 страници към иначе обемната история – над 300 страници.
В края на разговора ни иска за пореден път да изкаже публично благодарностите си към хората, помогнали му футболната история да види бял свят. Благодарен е на ръководството на Академията и лично на ректора проф. Марияна Божинова, които осигуряват отпечатването й на цени без надценка. Благодарен е на членовете на Управителния съвет на ОФК Академик – Христо Цветанов и Георги Манзаров. Изказва благодарности и на ръководството на община Свищов, Ротари клуб – Свищов и на Общински съвет – Свищов.
Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com
Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна помощ на пострадали от домашно и полицейско насилие.